Ако можех да върна времето назад- щях да ти кажа да не го правиш.Дори да имах секунда с теб -пак не бих те пуснала да отлетиш. Вярно небето е красиво и огромно място,може би те приласкава да усетиш Другия свят. Искаш да спасиш клетата си душа ,скитала толкова безпътно по света и завърнала се окаяна и окаляна с бреме, непосилно да износиш на раменете си. И въпреки уютния простор,който очите ти съзират - Не тръгвай натам, поне докато не дойде утрото и лъчите на слънцето не те огреят и прояснят този хаос в главата ти. Нали търсеше щастието-горе ли го намери?! Ти не живееше, ти се рееше свободно в това безкрайно пространство...знам че беше търсач на усещания, онези които те погубват и не си същия след тях.. Успя ли да достигнеш до тях. Отдаде ли се на адреналина или предпочете да се видиш очи в очи с мъката и жестоката болка- това ли бе последното,което искаше да изпиташ преди да ни напуснеш. Кървавата баня след теб оставя огромна бездна-много човешки души се давят в нея....неутешими сърца ,съкрушени мечти,безутешни сълзи.....ти беше живеца и все още мога да го видя и усетя в теб ,дори никога повече да не надникна в дълбоките ти очи. Знам че е там навътре в теб.....пуснал си дявола да излезе ,за да те спаси от ада на "живота" и да те заведа до рая на истинското "съществуване". Пробяга доста път ,номадски скитнико ,за да стигнеш до нея-Смъртта. Подчини ли и се ? Не вярвам ! Но си усещал.че е време да тръгнеш по нов път неразбран за другите ,за слепите водени от зората на суетата и порочността. Не вършещи нищо,но затъващи във все по-дълбока кал.Опозорени сме не заради грешките си , а за това че не сме се поучили от тях-просто сме ги приели ,но сме отказали да ги разберем.Също както сме се отказали и от това да мислим,защото боли.......
     Ах, как боли ме всичко сега сякаш едновременно се прераждам и умирам,а около мен е толкова спокойно небето ,всичко така неподвижно,слънчево и засмяно. Да си на границата и да съумееш да я прескочиш с цената да нараниш себе си ,дори да се убиеш,само за да видиш какво е отвъд........геройско ,но оставящо локва кръв след себе си,с която оставащите след теб ще се събуждат всеки Божи ден и няма да престват да питат "Защо". И вероятно ...няма да те разбират,но ще продължават да те чувстват в ежедневието си.Присъствието ти е тук ,бунта ти се усеща дори сред сутрешната мъгла-заем че търсиш бленувана свобода и те пускаме да летиш .....И моля те,недей да спираш никога . Дори да чуваш мъката ни безутешна,не тъгувай !Ние ще те стигнем и когато отново те докоснем обещавам,че ще летим заедно ...Ти си нашия летец!!! На добър час,приятелю!
                                                                   На Ники!