Вече знам че, винаги ще има места и хора,на които ще принадлежа независимо от това къде се намирам.Част от мен остана и в теб и никога повече няма да мога да си я върна обратно.Но имах неописуемо силна нужда да усетя този Захир.Истински ли беше?-как мога да знам ,след като опиянението му още ме докосва и изпълва с неясни чувства обърканото ми тяло.   Ти не си от мъжете,за които  плаче обикновено една жена.За теб не се плаче ,за теб не се говори-ти си само за преживяване ,което ще те унищожи, ще те доведе до ръба ,ще те погълне и после ще те изхвърли на някой далечен остров самотна и опорочена от изобилствена тишина.Как се посреща утрото след изгаряща нощ !"?  Отговорът: Не се посреща,защото не го виждаш.Очите ти принадлежат на друго място и време ,те не търсят слънце,а отчаяно бленуват да зърнат лицето ти ! Ти не изкарваш най-доброто от мен,ти го поглъщаш и оставяш празнота да се рее из въздуха.Знаеш ли ,че се задушавам от любовни признания.Но около теб мога да бягам свободно без да търся посока,защото усещам ритъма ти -ти ме следваш,,,