Отпадъци и прах е всичко това,което казваше....Думите ти още отекват в мен,но не усещам пулса на сърцето ти.Едно казваш сърце мое,друго правиш ,а съвсем различно мислиш.Един път се осмеляваш да обичаш, друг път се губиш в този безнадежден лабиринт между разума и чувствата.Никога не печелиш битката, но като лавина стоварваш върху себе си болката.Някак все нея избираш.Тя е "наградата " за изборите,които правиш.В някакви такива уморителни меланхолични нощи искам да ти кажа - Любовта не е като евтниния алкохол.Открадна ми времето,промени пътя ми и остави след себе си голяма празнина....