И бурята внезапно връхлетя.Случи се ,само че не там където трябва...Цялото ми тяло я усещаше.Тя изпепеляваше чувствата ми ,объркваше мислите ми ,отнемаше и последната капка на привидно спокойствие.Беше достигнала доста надълбоко.Повече не можех да я спирам.Бурята светкавично разруши оковите,в които цял живот се криех.Сега съм гола....уязвима......отчуждена...отвята надалече.
  Отдавна не беше валяло така безкрайно.Но само един дъжд щеше ли да е достатъчен да отмие раните ми, да излекува тялото ми? Валеше не достатъчно силно,за да мога да преживея болката си !!